Хикару дойде решен да направи добра тренировка забрави за миг всичките си задължения отиде на подходящо за тренировката му място и готов да тренира започна с загрявка без която бе доста по трудно да се тренира легна по корем на земята после напрегна рацете си за да се опре на тях и да придобие опора и започна да прави лицеви опори както винаги за загрявка двайсет лицеви опори въпреки че в днещната тренировка май няма да му трябват ръце а ще опражнява само краката си защото изка да бъде по бърз и след малко приклекна и започна да прави клякания и клякания направи двайсет нищо че те са доста по лесни от лицевите опори но не му трябва за загрявка повече явно Хикару бе преценил че толкова стига за да заработят мусколите му . Когато вече бе готов момчето реши да прибегне към съществената част отново реши да прояви оригиналност намаза подметките на обувките си с кал и започна да тича с равномерно темпо не много бързо преминавайки около 50 сантиметра на крачка .... след малко Согата събу обувките си и се върна спринтирайки за да не бави много време обратно само дето краченцата му го забъляха да тичаш бос по тренировачната площадка нее шега работа ( който не вярва нека пробва )Когато пристигна на мястото откадето започнаха следите той пусна обувките си от ръцете и ги убу ( Бе аз май забравих да спомена че си е взел обувките в ръцете ) После започна да кляка като инервала през всяко клякане бе запълнено с скок напред и така следвайки следите от калта по маркираната от младият. тренировачна площадка целия цикъл клякането скачането клякането чернокосото се стараеше да извършва колкото се може по бързо но разбирасе не изкаше да се пренатоварва защото тогава нямаше да може да продължи да тренира с други неща а разбирасе това далеч нее края на неговата тренировка а едва началото поне според плановете на синиокосото момче ...и така следвайки калните следи по тренировачната площадка момчето скоро достигна краят на маркираният с кал терен което означаваше и че мъчителната му част от тренировка с кляканията приклиучва сега трябваше да потича естествено любимата част от тренировките на оранжевокосото той обожаваше маратонното бягане или по точно бягането на дълги разстояния доста изтущително но пък най важното с резултат Хикару даваше почти всичко от себеси в тренировките си въпреки че пази и себе си повреме на тренировка защото според него е глупаво да се нараниш по време на тренировка срамнно е ...и така момчето стартира от едно дърво набелязано предварително от него след около 10 минути не се случваше нищо интересно само обичайните неща дишането на Хикару и потта му стичеща се от лицето и капеща в блузата му която скоро щеше да е мокра но това не притесняваше оранжевокосото той не мислеше за нищо освен за приятни неща като например че се е отпуснал свободно и гледа чайките които грачат около океана наистина на момчето не му липсваше и фантазия но пък това му помагаше да продалжава с тичането когато не мисли за болката не я и усеща можеби именно заради това ...Внезапо тичайки си точно на метар от момчето се бе излегнала една змия която спроед Хикару бе отровна но той неможеше да спре толкова бързо вече бе тръгнал да стъпва и се надяваше на късмет да не настъпи или пък другото чудо което можеше да му се случи е змията бързичко да се отмести и да промени сегашните си кординати .Каква интерестна случка за щастие касметът му проработва змията като стрела се втурва с храстите от ляво на оранжевокосото явно е била набелязала някоя плячка и я е издебвала всеки момент и кагето се улучил подходящ момент ( е все пак ко да пиша как героя ми умира в няква тъпа тренка от няква тъпа змия ) след като подмина змията момчето се поузпокои малко и спря за момент да погледне облаците и да им се порадва пое тежко въздух няколко пъти след това помечта както често правише за да разпусне малко и да се успокои сети се за за преди малко за змията ( и си плю в пазвата хихи бъзикам се ) но си каза че това вече е минало изправи се изтупа задните си части и готов отново продължи към финалът или по точно краят на тази част от тренировката му засили малко повече темпото си защото нямаше търпение да приклиучи за пореден път покорявайки и този маршрут въпреки че всяка тренировка си определя нов ... накрая когато видя последните дървета и си каза
- Ха финалната права . После се зисили още и направи един хубав спринт и доста се постара всъщност като за уморено хлапе но пък все пак бе спирал да си почива малко която почивка е ясно че му се е отразила доста добре за да може след всичко това да спринтира доволен от себе си чернокосото момче пресече финалът който всъщност представляваше 2 дървета разположени едно срещо друго и финалът бе междо тях ...Ясно бе че на учихата не му липсва и вуображение абе вуобще момчето се очертава доста талантлив и с качествата които е показал досега отнего можеби ще излезе чудесен художник или писател , но скоро можеби ще трябва и да покаже талантът си и на друго място където ще е по трудно а именно в битки каквито най - вероятно му претстоят много...
Следващата част от тренировката му бе скачане на въже но тъй като Хокагето бе доволен от изпълнената тренировка до момента бе решил да сакрати последната част и все пак той бе сериозен и не обичаше такива работи с отказвания затова грабна едно въже от един кашон който намери в тренировачната площадка разбирасе знаейки че после ще е длъжен да го върне...и момчето започна да скача колкото може по малко( колкото може по не на високо) и колкото може по бързо внимавайки да не се заплете в въжетата но колкото и да внимаваше той почти винаги се заплиташе още в началото но поне се опитваше и продължаваше винаги макар да бе раздразнен от това че спъвайки се все ки път когато е набрал инерция и въжето го спъва и той тупва забивайки лицето си като лопата в земята ...След малко момчето метна въжето в кашона и приклиучи тази тренировка която според Хикару си струваше и то много